Нужда от обич

10 нояб. 2009 г., 14:46

Поэзия » Гражданская

746 1 3

Животът е изпит безкраен

и всеки по пътя върви,

днес си усмихнат, а утре отчаян,

различни са наш'те съдби...

На тази земя безпощадна

едно ни събира - едно ни дели,

душата на всеки за обич е жадна,

но обич не стига - уви.

Труден е пътят, нали?

Труден, но тъй е красив...

красивото в нашите дни

прави света ни щастлив!

И обич да няма за теб,

ти обичай, дори да си мразен,

не превръщай сърцето си в лед -

така е светът ни запазен...

И огъня, и спомена пази -

в сърцето си, дълбоко някъде там.

По пътя достойно върви,

дори да си тъжен и сам...