Нужда от обич
Животът е изпит безкраен
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна
едно ни събира - едно ни дели,
душата на всеки за обич е жадна,
но обич не стига - уви.
Труден е пътят, нали?
Труден, но тъй е красив...
красивото в нашите дни
прави света ни щастлив!
И обич да няма за теб,
ти обичай, дори да си мразен,
не превръщай сърцето си в лед -
така е светът ни запазен...
И огъня, и спомена пази -
в сърцето си, дълбоко някъде там.
По пътя достойно върви,
дори да си тъжен и сам...
© Може би закъсняла All rights reserved.
