Nov 10, 2009, 2:46 PM

Нужда от обич 

  Poetry » Civilian
747 1 3

 

Животът е изпит безкраен

и всеки по пътя върви,

днес си усмихнат, а утре отчаян,

различни са наш'те съдби...

 

На тази земя безпощадна

едно ни събира - едно ни дели,

душата на всеки за обич е жадна,

но обич не стига - уви.

 

Труден е пътят, нали?

Труден, но тъй е красив...

красивото в нашите дни

прави света ни щастлив!

 

И обич да няма за теб,

ти обичай, дори да си мразен,

не превръщай сърцето си в лед -

така е светът ни запазен...

 

И огъня, и спомена пази -

в сърцето си, дълбоко някъде там.

По пътя достойно върви,

дори да си тъжен и сам...

 

© Може би закъсняла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??