12 дек. 2018 г., 09:34

Нужно и ненужно

757 6 16

Свикнал на две да дели

неделимото си – живота,

пулсът, на части, дроби

всяка пауза, всяка нота.

 

Формата оковава страстта,

точно тук, в концертната зала

за представата, че е Тя,

лично Ваша, по Вашему - бяла.

 

Оркестрантите знаят кога

ще избухне извън всяка кожа,

(та нали репетират мига,

да не би автора да изложат)

онзи катарзис, в сълза…

 

Кърпичка? Откъде?!

Могат любов да предложат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...