Нужно и ненужно
Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта,
точно тук, в концертната зала
за представата, че е Тя,
лично Ваша, по Вашему - бяла.
Оркестрантите знаят кога
ще избухне извън всяка кожа,
(та нали репетират мига,
да не би автора да изложат)
онзи катарзис, в сълза…
Кърпичка? Откъде?!
Могат любов да предложат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Силве!
