23 мар. 2024 г., 18:30

Някакви приятели

506 1 0

Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло
светят до нас,
когато им се плаче,
тичат към нас.
Светят ни рамената
от техните сълзи,
а забравят нозете им
пътят до нашата врата,
когато на нас ни се плаче.
После е ясно, пак просветляват
мислите, времето, дните.
Някакви приятели.
Идат.
Никакви приятели.
Ударих вратата.
Заключих думи.
Изхвърлих мисли.
Просто било.
Леко било.
Хвърлих ключа.
останаха другите.
В тъмното светят до мене.
В светлото нямат време.
Гледам да светя в тъмното,
да нямам време в светлото.
Тук съм, приятели.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...