Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло
светят до нас,
когато им се плаче,
тичат към нас.
Светят ни рамената
от техните сълзи,
а забравят нозете им
пътят до нашата врата,
когато на нас ни се плаче.
После е ясно, пак просветляват
мислите, времето, дните.
Някакви приятели.
Идат.
Никакви приятели.
Ударих вратата.
Заключих думи.
Изхвърлих мисли.
Просто било.
Леко било.
Хвърлих ключа.
останаха другите.
В тъмното светят до мене.
В светлото нямат време.
Гледам да светя в тъмното,
да нямам време в светлото.
Тук съм, приятели.