27 апр. 2008 г., 19:56

Някакви такива работи

1.6K 0 3

Никой не е в състояние да спре хода на времето,

не започвам да купувам,

влизам в нас и се събувам,

хвърлям монета и умувам

за живота, който искам, но бленувам...

Тук започвам да жадувам

водката, с която ще пирувам...

Нямам време да спортувам,

вкъщи няма да домувам,

вече няма да тъгувам.

Все по-често аз пътувам,

срещам Рони и флиртувам.

Тя ме кани да танцувам,

аз си мисля да мърсувам

и с нея се шегувам...

Тичам да напазарувам,

за да мога с Рони да лудувам,

върху нея да рисувам...

Колко много се вълнувам,

питам се дали сънувам...

... не сънувам...

... аз ликувам...

 

 16-19.02.2007г.

с любезното съдействие на "БДЖ" Ад

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...