Някога...
И той те гледаше така любовно
през онзи летен ден във парка,
а ти си мислеше, че е съдбовна
целувката му ледена и жарка…
Обгръщаше те като ствол дървесен
с най-нежните от мъжките си длани
и сякаш пеехте безкрайна песен,
от чувствата неземни обладани…
Но днес видя как той целува друга -
ръцете му, обгръщащи друг женски силует…
и с болка пак усети, че животът е разруха
и влачи своя черен плащ в убийствен менует.
-Дано ми бъде леко утре! – пак ще се помолиш,
положила измъчена глава на меката възглавница,
снагата ти ще потрепери, сълзи ще отрониш
и с ничии ръце ще търсиш новата си страница…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
