May 3, 2011, 8:44 PM

Някога... 

  Poetry » Love
1054 0 3
И той те гледаше така любовно
през онзи летен ден във парка,
а ти си мислеше, че е съдбовна
целувката му ледена и жарка…
Обгръщаше те като ствол дървесен
с най-нежните от мъжките си длани
и сякаш пеехте безкрайна песен,
от чувствата неземни обладани…
Но днес видя как той целува друга -
ръцете му, обгръщащи друг женски силует…
и с болка пак усети, че животът е разруха
и влачи своя черен плащ в убийствен менует. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Random works
: ??:??