4 июн. 2010 г., 15:41

Някога

879 0 12

Чанти и лакти се сплитат в напрегнат двубой!

Бързо местата заемат ги по-досетливите!

Някой се моли Иисусу сред общия вой,

друг - в перфоратора пъхва билетче фалшиво...

 

Скрит зад яката на своето сиво палто,

сам, крадешком през прозорчето потно се вглеждам.

Моята съвест в трамвая стърчи без место,

но за женица седалка свободна отрежда.

 

А зад спокойна усмивка поглеждат ме те -

две уморени очи като тези, на мама...

Вихър небрежен по спирките пепел мете

и ги подготвя с размах за поредната драма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...