Някога
Чанти и лакти се сплитат в напрегнат двубой!
Бързо местата заемат ги по-досетливите!
Някой се моли Иисусу сред общия вой,
друг - в перфоратора пъхва билетче фалшиво...
Скрит зад яката на своето сиво палто,
сам, крадешком през прозорчето потно се вглеждам.
Моята съвест в трамвая стърчи без место,
но за женица седалка свободна отрежда.
А зад спокойна усмивка поглеждат ме те -
две уморени очи като тези, на мама...
Вихър небрежен по спирките пепел мете
и ги подготвя с размах за поредната драма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
