6 июн. 2012 г., 23:31
Някога
Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам,
където някой може би го чака.
При мене вятърът остана сам.
Опита да смени две думи с мрака,
но се отказа…И безпътно сам,
приседна, като скитник, на перваза…
От него ли довява тишина?...
Или без думи вечерта разказва,
как някога, във здрач на друга свещ,
една любов римуваше звездите
и сричаше света със див копнеж…
Днес споменът танцува със сълзите…
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Днес споменът танцува със сълзите…"- дори и с тъжните краски твориш красота,Дани! Поздрав!
-
За малко да го пропусна-в последно време започнах да изпитвам голям недостиг на време и с това оправдание почти да подмина това много красиво стихотворение!Поздравявам Ви!
-
Поздрав, Дани!
-
Сърдечен поздрав, Дани!
-
Винаги някой разказва някаква история, само трябва да се заслушаме.Поздрав,Дани!
-
Честита награда, Дани!
Дано скоро видим отличените стихове от "Горчиво вино".
Поздрави! -
Чудесен стих!
Поздравления, Дани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
