Някога
Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам,
където някой може би го чака.
При мене вятърът остана сам.
Опита да смени две думи с мрака,
но се отказа…И безпътно сам,
приседна, като скитник, на перваза…
От него ли довява тишина?...
Или без думи вечерта разказва,
как някога, във здрач на друга свещ,
една любов римуваше звездите
и сричаше света със див копнеж…
Днес споменът танцува със сълзите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
