(На Е.)
Недей да тъжиш! Изпрати ме с “Джалем” –
чергарската песен за волния път.
Преди да ме скриете, нека поспрем
под голите клони – дори да заспят,
в тях зрее животът, измамил смъртта...
И птицата пак синева ще гребе,
но Господ съдбата ми тъй начерта:
отрано над мен да е пръст, не небе.
А няма как Нищото да обозрем...
Недей да тъжиш – продължавам с “Джалем”.