29 мар. 2010 г., 22:27

Някога… там

1.2K 0 22

                                     Експеримент – Макро поезия

                                     По фотографията –

                                     на Пепина (Пепа Деличева)

                                     „Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454

                              

                                     „Капка по капка… стих –

                                     стих по стих… стихосбирка!”

                                     Народна мъдрост… от народен човек

 

 

Втора месечна вноска

 

Някога… там

 

Сиви капки в гърлата с оловна тъга,

а доскоро преглъщаха прилива!

Некрозират, лишени от лъча

                                                светлина,

който ражда перлите в мидите!

 

 

Зъзнат свити в своя призрачен свят,

без да дрънкат веригите духове.

Мъртви, сливащи полунощ и обяд-

омагьосани в тъмните душове.

 

 

Как политаха първи

в крилете на чайките,

но превърнаха морето във блато!

И греха ги захвърли

в тоз’ Содом на мозайките

да пресметне живеца им в злато.

 

 

Вековно осъдени на стерилен разкош,

душите им грешни изгарящи врят.

В туй Чистилище градско

                                        няма ден,

                                                  няма нощ!

Ще потънат зловещо в каналния Ад.

 

 

През тунела обвързал два свята,

може би, някога… там след лета

Те ще видят отново зората

                 и ще любят с прибоя…

                                                          Земя!

 

Сагата продължава:                              - Някога… тук!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен, но хубав, а и героините не са съвсем реални! Противоречията между човека и природата обаче са съвсем реални (особено от страна на човека)!
  • Хубав стих, но някак тъжен!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти Вилдан! Липсата на вдъхновение е дупка в която мога да падна! С какво най- добре може да се запълни? С вдъхновение! Празнините трябва да се изпълват със съдържание!
  • Всичко те вдъхновява! Поздрав!
  • Благодаря, че подкрепяте творческите ми виждания Ивон, Марина, Водолея, Любо, Селвер, Люсил, Весела, Пепи, Никол, Цонка! Вашите коментари ме радват, допълват и преливат в творческото ми вдъхновение!Признателност към всички ВИ и бъдете все така вдъхновени и засмени!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...