Някога… там
Експеримент – Макро поезия
По фотографията –
на Пепина (Пепа Деличева)
„Капки върху крана в банята”
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454
„Капка по капка… стих –
стих по стих… стихосбирка!”
Народна мъдрост… от народен човек
Втора месечна вноска
Някога… там
Сиви капки в гърлата с оловна тъга,
а доскоро преглъщаха прилива!
Некрозират, лишени от лъча
светлина,
който ражда перлите в мидите!
Зъзнат свити в своя призрачен свят,
без да дрънкат веригите духове.
Мъртви, сливащи полунощ и обяд-
омагьосани в тъмните душове.
Как политаха първи
в крилете на чайките,
но превърнаха морето във блато!
И греха ги захвърли
в тоз’ Содом на мозайките
да пресметне живеца им в злато.
Вековно осъдени на стерилен разкош,
душите им грешни изгарящи врят.
В туй Чистилище градско…
няма ден,
няма нощ!
Ще потънат зловещо в каналния Ад.
През тунела обвързал два свята,
може би, някога… там след лета
Те ще видят отново зората
и ще любят с прибоя…
Земя!
Сагата продължава: - Някога… тук!!!
© Борис Борисов All rights reserved.
