31 мая 2019 г., 11:43

Някога в квази пространството 

  Поэзия » Авторская песня
941 1 2

 

Някога ще се превърна във вълнá.

Ултра. И нискочестотна.

Без никаква парадоксалност,

само с промяна на ъгъла,

ще знам абсурдната развръзка на

всяка случайност.

 

И с този суб мащаб в друга реалност,

за 8 секунди ще обхождам Земята.

Сърцето ми, при тези параметри на обхвата,

ще понася лесно спринт от

Сомбреро до Луната.

 

Някога ще зная правилата на играта.

На Ферми парадоксът и на Шуман честотата.

На домино импулсът. Абсолютът в тишината.

Без да е ме е грижа, защо

телата падат на Земята.

 

Някога ще съблека конопа от душата.

И с тази ултра вълнова спирала,

ще поиска да ме пресече и светлината.

Само долу на Планетата така позната,

eдинствено като смущение в ефир,

ще бъда разпозната.

© Снежана Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Ranrozar! Развесели ме с този научен коментар! Не са ми чужди нито Нютон, нито Тесла, а колкото до светлината- тя е една от любимите ми "лирически героини". Истината е, че всичко и всеки би могъл да бъде повод за творческо вдъхновение! А колкото до скоростта да, понякога ми се получава, например бързо да обеля картофи...Но това е твърде тривиално за да става за поезия! Лек и успешен да е денят ти!
  • Широки познания по физика като цяло и има още от квантовата теория, механика и динамика,само ми е трудно с оптиката, защото си по-бърза от светлината или се състезаваш с нея.Чужда ти е гравитацията... Айнщайн, може би и Тесла,че и Маркони,пък Нютон напълно отсъства! Знанието ти е авангардно, както и стихотворението!
    Ето защо,прибавям в Любими,Кралице на бързината!
Предложения
: ??:??