May 31, 2019, 11:43 AM

Някога в квази пространството

1.3K 1 2

 

Някога ще се превърна във вълнá.

Ултра. И нискочестотна.

Без никаква парадоксалност,

само с промяна на ъгъла,

ще знам абсурдната развръзка на

всяка случайност.

 

И с този суб мащаб в друга реалност,

за 8 секунди ще обхождам Земята.

Сърцето ми, при тези параметри на обхвата,

ще понася лесно спринт от

Сомбреро до Луната.

 

Някога ще зная правилата на играта.

На Ферми парадоксът и на Шуман честотата.

На домино импулсът. Абсолютът в тишината.

Без да е ме е грижа, защо

телата падат на Земята.

 

Някога ще съблека конопа от душата.

И с тази ултра вълнова спирала,

ще поиска да ме пресече и светлината.

Само долу на Планетата така позната,

eдинствено като смущение в ефир,

ще бъда разпозната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Ranrozar! Развесели ме с този научен коментар! Не са ми чужди нито Нютон, нито Тесла, а колкото до светлината- тя е една от любимите ми "лирически героини". Истината е, че всичко и всеки би могъл да бъде повод за творческо вдъхновение! А колкото до скоростта да, понякога ми се получава, например бързо да обеля картофи...Но това е твърде тривиално за да става за поезия! Лек и успешен да е денят ти!
  • Широки познания по физика като цяло и има още от квантовата теория, механика и динамика,само ми е трудно с оптиката, защото си по-бърза от светлината или се състезаваш с нея.Чужда ти е гравитацията... Айнщайн, може би и Тесла,че и Маркони,пък Нютон напълно отсъства! Знанието ти е авангардно, както и стихотворението!
    Ето защо,прибавям в Любими,Кралице на бързината!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....