И не че някога била съм в нечие сърце 

Най-обичана, най-мила, скъпа и добра 

И не че някога била съм в нечии ръце 

Най-голямото богатство, светлина и топлина. 

И не че някога била съм, в нечия съдба 

Пътят, който води в Рая през градини от цветя. 

И не че някога ще бъда, нечий миг във вечността 

Но в себе си ще търся, най-дълбоко, добрина. 

Ала стига ми, че щом ме няма даже ден 

Някой търси ме и мисли някъде за мен 

Аз не искам да съм повече отколкото съм всъщност 

Уважавам и развивам своя лична същност. 

И не искам да съм всичко в ума на друг човек  

Не излитам като птичка, все лишена от криле  

Но в себе си ще търся свой уют и своя дом 

И сърцето ми за някой ще е най-добър подслон.