23.11.2019 г., 11:43

Някога за някой

753 0 0

И не че някога била съм в нечие сърце 

Най-обичана, най-мила, скъпа и добра 

И не че някога била съм в нечии ръце 

Най-голямото богатство, светлина и топлина. 

  

И не че някога била съм, в нечия съдба 

Пътят, който води в Рая през градини от цветя. 

И не че някога ще бъда, нечий миг във вечността 

Но в себе си ще търся, най-дълбоко, добрина. 

  

Ала стига ми, че щом ме няма даже ден 

Някой търси ме и мисли някъде за мен 

Аз не искам да съм повече отколкото съм всъщност 

Уважавам и развивам своя лична същност. 

 

 

И не искам да съм всичко в ума на друг човек  

Не излитам като птичка, все лишена от криле  

Но в себе си ще търся свой уют и своя дом 

И сърцето ми за някой ще е най-добър подслон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eli Zlateva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...