8 авг. 2015 г., 11:04

Някои хора

974 0 12

На Д.П.


Някои хора 

влизат в живота ни

тихо 

и 

ефирно,

изпълват,

престояват 

ненатрапчиво

и 

споделят, 

радват, 

рисуват спомени,

усмихват мило

и 

тогава

бавно

изчезват…

 

Оставаме

с вкус на

хубаво 

и 

изгубено.

 

… И после ставаме ТЪРСАЧИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДМ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таке права си Тонева. Но и всички дишат и миришат един и същи въздух. Разликата е в комфорта и компанията :D
  • Прав си, Ат. Нейков! И първа и втора класа кацат на едно и също място. Обаче има разлика по време на полета...
  • Смисъла на това което съм написал е друг и не става изобщо дума за седене на едно място нито за "кибичене", ами за това че често пъти хората си поставят прекалено високи критерии или цели и после самите те не могат да ги покрият, надценяват се. Но не съм очаквал да го разбереш, когато си бил на връх можеш да самозабравиш.
  • В живота има катерене и падане. Който кибичи на едно място - получава покой, Ат Нейков.
  • Върховете в един свят като нашия са единици, малцина ги покоряват успешно и са се похвалили за това. Мнозина обаче са тези които умират по тези върхове и после биват забравени след време. А и от висок връх падането винаги е тежко, твърдо и болезнено и понякога както се казва за последно. Хълмовете от своя страна, които изглеждат толкова еднакви, едни и същи и за някои безинтересни, за други пък са различни... Един с един няма еднакъв и в това е хубавото. А и хълмове има много, за разлика от "върховете", които понякога, даже често се оказват не това което сме търсили.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...