8.08.2015 г., 11:04

Някои хора

973 0 12

На Д.П.


Някои хора 

влизат в живота ни

тихо 

и 

ефирно,

изпълват,

престояват 

ненатрапчиво

и 

споделят, 

радват, 

рисуват спомени,

усмихват мило

и 

тогава

бавно

изчезват…

 

Оставаме

с вкус на

хубаво 

и 

изгубено.

 

… И после ставаме ТЪРСАЧИ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таке права си Тонева. Но и всички дишат и миришат един и същи въздух. Разликата е в комфорта и компанията :D
  • Прав си, Ат. Нейков! И първа и втора класа кацат на едно и също място. Обаче има разлика по време на полета...
  • Смисъла на това което съм написал е друг и не става изобщо дума за седене на едно място нито за "кибичене", ами за това че често пъти хората си поставят прекалено високи критерии или цели и после самите те не могат да ги покрият, надценяват се. Но не съм очаквал да го разбереш, когато си бил на връх можеш да самозабравиш.
  • В живота има катерене и падане. Който кибичи на едно място - получава покой, Ат Нейков.
  • Върховете в един свят като нашия са единици, малцина ги покоряват успешно и са се похвалили за това. Мнозина обаче са тези които умират по тези върхове и после биват забравени след време. А и от висок връх падането винаги е тежко, твърдо и болезнено и понякога както се казва за последно. Хълмовете от своя страна, които изглеждат толкова еднакви, едни и същи и за някои безинтересни, за други пък са различни... Един с един няма еднакъв и в това е хубавото. А и хълмове има много, за разлика от "върховете", които понякога, даже често се оказват не това което сме търсили.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...