Някой ден
Красивото, напуснало душата ми,
отново някой ден ще се завърне,
щом чуя тихи стъпки пред вратата,
когато в самота съм се загърнала.
Ще съблече то ризата ми черна,
да я избелим долу на реката,
и грижите ми като книжни корабчета
ще отнесе със себе си водата.
Красивото със длан кораво-нежна
косите ми ще гали до забрава,
защото има в този свят и грешки,
които трябва да ни се прощават.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
На тази прошка ме научи лирическият от "Детски грях". Благодаря,че споделяш!