Някой ден

Поэзия

2K 10 26

Красивото, напуснало душата ми,

отново някой ден ще се завърне,

щом чуя тихи стъпки пред вратата,

когато в самота съм се загърнала.

Ще съблече то ризата ми черна,

да я избелим долу на реката,

и грижите ми като книжни корабчета

ще отнесе със себе си водата.

Красивото със длан кораво-нежна

косите ми ще гали до забрава,

защото има в този свят и грешки,

които трябва да ни се прощават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

svetlitschka (Светличка)

Колко мило,че надникна тук, благодаря,Вили!Прошката,дадена от сърце е велико дело, само който обича е способен на него. Честит празник!

2019-09-17T09:50:50+03:00
Литатру (Величка Богданова - Литатру)

Прошката и необходимостта от нея - прекрасен сюжет.

2019-09-17T09:44:29+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря за милите думи, Бояна, заповядай отново при мен, ще се радвам.

2019-08-09T18:09:49+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Красивото май никога напълно не ни напуска, когато веднъж сме го разпознали със сърцето си. И със сигурност красивата душа ще роди прошката, която толкова ни е необходима в този така объркан наш свят. Нежен и лиричен стих!

2019-08-09T16:36:20+03:00
svetlitschka (Светличка)

На тази прошка ме научи лирическият от "Детски грях". Благодаря,че споделяш!

2018-12-25T00:56:10+02:00