Някой ден...

Някой ден ще летим из небесата,

хванати за ръце, просто така без криле…

Някой ден ще се въртим със вятъра,

като вятърни мелници в мигновение…

Някой ден ще се издигнем над планите,

едно ще бъдем с морето и реките.

Някой ден върховете ще прегръщаме

като звезди, без да има нужда да ги стигнем…

Някой ден ще препускаме като конете,

без страх и граници, без да се предаваме.

Някой ден ще се любим отвъд Луната,

без значение времето и гравитацията…

Някой ден, някъде във времето, в миг,

в миг единствен, в мигове безбройни…

ще се срещнем сякаш е преди, сякаш е отново…

И за първи път ще се прочетем, телата

и сърцата си в едно ще слеем и ще ликуваме…

И за първи път ще дишаме без да можем

да си поемем дъх и ще целунем земята…

И ще се обичаме заради и въпреки всичко.

И някой ден ще се превърнем в стихове,

изпяти от целувките по белите листове.

И някой ден ще живеем в миг, в любовта.

когато само тя ще бъде нашето мастило…