Някой ден...
Някой ден ще летим из небесата,
хванати за ръце, просто така без криле…
Някой ден ще се въртим със вятъра,
като вятърни мелници в мигновение…
Някой ден ще се издигнем над планите,
едно ще бъдем с морето и реките.
Някой ден върховете ще прегръщаме
като звезди, без да има нужда да ги стигнем…
Някой ден ще препускаме като конете,
без страх и граници, без да се предаваме.
Някой ден ще се любим отвъд Луната,
без значение времето и гравитацията…
Някой ден, някъде във времето, в миг,
в миг единствен, в мигове безбройни…
ще се срещнем сякаш е преди, сякаш е отново…
И за първи път ще се прочетем, телата
и сърцата си в едно ще слеем и ще ликуваме…
И за първи път ще дишаме без да можем
да си поемем дъх и ще целунем земята…
И ще се обичаме заради и въпреки всичко.
И някой ден ще се превърнем в стихове,
изпяти от целувките по белите листове.
И някой ден ще живеем в миг, в любовта.
когато само тя ще бъде нашето мастило…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
