Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят
и подивяват розите.
Все още пушат няколко комина,
прозорци светят в мрака
със някаква надежда...
А някой ден аз, вместо да подмина,
онези, дето чакат,
до тях на пейката ще седна.
© Ива ВалМан Все права защищены