kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
17 июл. 2006 г., 10:45  

Някой ден 

  Поэзия
695 1 6

Когато някой ден

за мен,

камбаните ударят

в звън последен,

на изпроводяк –

не искам

в онзи ден,

лица в тъга

да жалят,

че съм си тръгнал,

но защо...

И как?

 

Така.

Приключил съм

да бродя –

пътеките съм извървял

и толкова...


Достигнал съм

до края си –

живял

и в радостна нега,

и в болкова.

 

Животът продължава

и сега,

когато миг съм,

и когато друг отлита –

не жали той

в излишна суета

и аз не жаля

своята съдба,

протрита.

 

Сега съм.

Тук съм –

имам светлина

и път напред

с препятствия,

с възходи...


Дали ще крача днес

през долина,

осеяна с трънаци

и несгоди

или пък утре

чукари ще качвам

с ръце,

от зъберите изранени –

това са моите частици

щастие

и те за мен са

отредени.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??