Някой ден
Когато някой ден
за мен,
камбаните ударят
в звън последен,
на изпроводяк –
не искам
в онзи ден,
лица в тъга
да жалят,
че съм си тръгнал,
но защо...
И как?
Така.
Приключил съм
да бродя –
пътеките съм извървял
и толкова...
Достигнал съм
до края си –
живял
и в радостна нега,
и в болкова.
Животът продължава
и сега,
когато миг съм,
и когато друг отлита –
не жали той
в излишна суета
и аз не жаля
своята съдба,
протрита.
Сега съм.
Тук съм –
имам светлина
и път напред
с препятствия,
с възходи...
Дали ще крача днес
през долина,
осеяна с трънаци
и несгоди
или пък утре
чукари ще качвам
с ръце,
от зъберите изранени –
това са моите частици
щастие
и те за мен са
отредени.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
