Някой ден...
* * *
Някой ден
ще позвъниш
на вратата,
но мен ще ме няма.
Ще съм
изчезнала сянка,
стопена във мрака,
препускаща птица,
надбягваща вятър
или пясъчен замък,
залят от вълната.
Остави ми бележка,
че още ме помниш,
разпилей малко време
за нещо красиво,
изпий чаша сок
на бистрото във парка -
ще бъда със тебе
и без да ме виждаш.
~ ~
Някой ден
ще позвъниш
на вратата,
но мен ще ме няма.
Ще съм
изчезнала сянка,
стопена във мрака,
препускаща птица,
надбягваща вятър
или пясъчен замък,
залят от вълната.
Остави ми бележка,
че още ме помниш,
разпилей малко време
за нещо красиво,
изпий чаша сок
на бистрото във парка -
ще бъда със тебе
и без да ме виждаш.
~ ~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
