26 февр. 2009 г., 11:50

Някой ден... 

  Поэзия
634 0 3
* * *
Някой ден
ще позвъниш
на вратата,
но мен ще ме няма.
Ще съм
изчезнала сянка,
стопена във мрака,
препускаща птица,
надбягваща вятър
или пясъчен замък,
залят от вълната.
Остави ми бележка,
че още ме помниш,
разпилей малко време
за нещо красиво,
изпий чаша сок
на бистрото във парка -
ще бъда със тебе
и без да ме виждаш.

~ ~

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??