21 сент. 2008 г., 16:23

Някой ден

632 0 1

15.09.2008

 

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Защо ли вечно го отлагам -

да те пратя далече, сломен?..

 

Да чакаш, както аз те чаках,

да молиш Бог за миг с мен,

всички сълзи докрай за изплачеш,

да нямаш покой ти до сетния ден.

 

Да усетиш, искам, що е болка!

До безумие да търсиш мен!

Да бъдеш безпомощен

и луд, и тъжен, и ранен!

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Но колкото и да отлагам,

все пак ще си отида някой ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...