15.09.2008
Аз всяка вечер пак те чакам,
а пак не идваш ти при мен...
Защо ли вечно го отлагам -
да те пратя далече, сломен?..
Да чакаш, както аз те чаках,
да молиш Бог за миг с мен,
всички сълзи докрай за изплачеш,
да нямаш покой ти до сетния ден.
Да усетиш, искам, що е болка!
До безумие да търсиш мен!
Да бъдеш безпомощен
и луд, и тъжен, и ранен!
Аз всяка вечер пак те чакам,
а пак не идваш ти при мен...
Но колкото и да отлагам,
все пак ще си отида някой ден...
© Erato Eratova Все права защищены