Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
Sep 21, 2008, 4:23 PM

Някой ден

  Poetry » Other
627 0 1

15.09.2008

 

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Защо ли вечно го отлагам -

да те пратя далече, сломен?..

 

Да чакаш, както аз те чаках,

да молиш Бог за миг с мен,

всички сълзи докрай за изплачеш,

да нямаш покой ти до сетния ден.

 

Да усетиш, искам, що е болка!

До безумие да търсиш мен!

Да бъдеш безпомощен

и луд, и тъжен, и ранен!

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Но колкото и да отлагам,

все пак ще си отида някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0