Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
21.09.2008 г., 16:23

Някой ден

626 0 1

15.09.2008

 

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Защо ли вечно го отлагам -

да те пратя далече, сломен?..

 

Да чакаш, както аз те чаках,

да молиш Бог за миг с мен,

всички сълзи докрай за изплачеш,

да нямаш покой ти до сетния ден.

 

Да усетиш, искам, що е болка!

До безумие да търсиш мен!

Да бъдеш безпомощен

и луд, и тъжен, и ранен!

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Но колкото и да отлагам,

все пак ще си отида някой ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0