Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
21 sept 2008, 16:23

Някой ден

  Poesía » Otra
633 0 1

15.09.2008

 

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Защо ли вечно го отлагам -

да те пратя далече, сломен?..

 

Да чакаш, както аз те чаках,

да молиш Бог за миг с мен,

всички сълзи докрай за изплачеш,

да нямаш покой ти до сетния ден.

 

Да усетиш, искам, що е болка!

До безумие да търсиш мен!

Да бъдеш безпомощен

и луд, и тъжен, и ранен!

 

Аз всяка вечер пак те чакам,

а пак не идваш ти при мен...

Но колкото и да отлагам,

все пак ще си отида някой ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0