Някой ден...
Някой ден...
Когато се стъмни и дойде нощ,
ще ме потърси вятър в клоните,
ще пее песен, като влюбен кос
със пролетната песен на капчуците!
Той няма да целува моите длани,
търсили далечни брегове,
и няма да тънцува във косите ми,
заплетени от ветренните му ръце!
Ще ме повика със плача си бурята!
Ще ме изплачат есенните дъждове!
Детето ми ще плаче, но ще израсне!
Съпругът ми, с тъга ще промълви:
-Довечера елате, че е тъжно!
След мен, косите ми ще търси,
но няма никога да го посипят!
А аз ще бъда там...и пак със него.
--.08.2006.г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
