2 ene 2007, 13:29

Някой ден...

  Poesía
834 0 11

Някой ден...

Когато се стъмни и дойде нощ,
ще ме потърси вятър в клоните,
ще пее песен, като влюбен кос
със пролетната песен на капчуците!
Той няма да целува моите длани,
търсили далечни брегове,
и няма да тънцува във косите ми,
заплетени от ветренните му ръце!
Ще ме повика със плача си бурята!
Ще ме изплачат есенните дъждове!
Детето ми ще плаче, но ще израсне!
Съпругът ми, с тъга ще промълви:
-Довечера елате, че е тъжно!
След мен, косите ми ще търси,
но няма никога да го посипят!
А аз ще бъда там...и пак със него.
--.08.2006.г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...