14 окт. 2014 г., 16:21

Някой ден

448 0 1

Душата ще изчезне

някой ден

и само тяло ще остане

под земята. . .

И всеки спомен

носещ мен

ще ви говори

в тишината. . .

В тишината

ще говори, 

ще ме носи...

спомен мой,

а под земята тялото

ще е потънало

в покой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си го написала и с болка изживяла.
    Толкова много сюжети можеш да си избереш -
    пиши за весели и радостни неща!
    Не се задълбочавай в такива теми!
    Желая ти много добро и ведро настроение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...