14 окт. 2014 г., 16:21

Някой ден

452 0 1

Душата ще изчезне

някой ден

и само тяло ще остане

под земята. . .

И всеки спомен

носещ мен

ще ви говори

в тишината. . .

В тишината

ще говори, 

ще ме носи...

спомен мой,

а под земята тялото

ще е потънало

в покой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си го написала и с болка изживяла.
    Толкова много сюжети можеш да си избереш -
    пиши за весели и радостни неща!
    Не се задълбочавай в такива теми!
    Желая ти много добро и ведро настроение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...