Някой ден
Душата ще изчезне
някой ден
и само тяло ще остане
под земята. . .
И всеки спомен
носещ мен
ще ви говори
в тишината. . .
В тишината
ще говори,
ще ме носи...
спомен мой,
а под земята тялото
ще е потънало
в покой.
© Мира All rights reserved.
Oct 14, 2014, 4:21 PM
Comments
Comments
-
Добре си го написала и с болка изживяла.
Толкова много сюжети можеш да си избереш -
пиши за весели и радостни неща!
Не се задълбочавай в такива теми!
Желая ти много добро и ведро настроение!
Editor's choice
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
