19 мар. 2017 г., 17:24  

Някой ден

585 4 0

             Някой ден ще ме потърсиш

             в пожълтелите албумни страници.

             Мълчаливо аз оттам ще гледам,

             но ти ще чуваш моя глас.

 

             Някой ден ще ме потърсиш

             до дървото, дето двама посадихме.

             И макар сама да бъдеш,

             ще усещаш, че до теб съм аз.

 

            Някой ден ще ме потърсиш

            във въздишките на вятъра

            и в бързеите на нашата река.

            По пътеки стари ще ме търсиш.

            Под насълзен капчук,

            ще ме търсиш, търсиш ти.

 

            Някой ден ще ме потърсиш.

            Знам, че много ще те заболи,

            през зимата, на есен,в късен час.

            Вдигни глава, недей тъжи,

            защото винаги във теб ще бъда аз.

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...