19.03.2017 г., 17:24  

Някой ден

581 4 0

             Някой ден ще ме потърсиш

             в пожълтелите албумни страници.

             Мълчаливо аз оттам ще гледам,

             но ти ще чуваш моя глас.

 

             Някой ден ще ме потърсиш

             до дървото, дето двама посадихме.

             И макар сама да бъдеш,

             ще усещаш, че до теб съм аз.

 

            Някой ден ще ме потърсиш

            във въздишките на вятъра

            и в бързеите на нашата река.

            По пътеки стари ще ме търсиш.

            Под насълзен капчук,

            ще ме търсиш, търсиш ти.

 

            Някой ден ще ме потърсиш.

            Знам, че много ще те заболи,

            през зимата, на есен,в късен час.

            Вдигни глава, недей тъжи,

            защото винаги във теб ще бъда аз.

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...