19.03.2017 г., 17:24  

Някой ден

586 4 0

             Някой ден ще ме потърсиш

             в пожълтелите албумни страници.

             Мълчаливо аз оттам ще гледам,

             но ти ще чуваш моя глас.

 

             Някой ден ще ме потърсиш

             до дървото, дето двама посадихме.

             И макар сама да бъдеш,

             ще усещаш, че до теб съм аз.

 

            Някой ден ще ме потърсиш

            във въздишките на вятъра

            и в бързеите на нашата река.

            По пътеки стари ще ме търсиш.

            Под насълзен капчук,

            ще ме търсиш, търсиш ти.

 

            Някой ден ще ме потърсиш.

            Знам, че много ще те заболи,

            през зимата, на есен,в късен час.

            Вдигни глава, недей тъжи,

            защото винаги във теб ще бъда аз.

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...