Някой ден, далече
И аз ще си отида някой ден!
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи,
в които със столетия ме няма.
Не искам тази обич да горчи
и всичко да граничи със измама.
Ще си отида просто ей така,
преди да разбереш, че ме обичаш.
Ще се загубя тихо край брега -
след стъпките ми може би ще тичаш...
И ще ми бъде странно, нереално
как близо ще съм винаги до тебе,
но щом очи обърнеш, незабавно -
отивам си, ще ни разделя време.
И ще те чакам някъде далече,
защото днескашната обич огорчена
ще бъде силно уморена вече
и силно молеща да бъде споделена.
Навярно ще забравим за вини и грешки
и ще простим, че бяхме егоисти...
Защото колко е животът ни човешки
и колко малко е това което искаш...
,
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
