Някой ден като умра
Обръщение към Живота
Искам да умра във дланите ти
като гълъб с счупено крило,
тук окъпан от сълзите ти
в локва под дъждовен небосвод.
Нека си спестим от извинения,
кой какво е взел или какво е дал...
аз - нарязан от мизерия,
ти - безсмъртен господар.
.........
Искам да умра във дланите ти
като риба, уловена от моряк,
плувала свободно с мислите
и с чувствата във своя свят.
Нека си спестим от обяснения.
Взела съм си своя дял...
аз - човешкото създание.
Ти - безсмъртния съдия...
Искам да умра във дланите ти,
волно - истинска докрай,
аз - поредният удавник
в тебе - живата вода...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
