Apr 13, 2010, 9:44 PM

Някой ден като умра 

  Poetry » Other
847 0 2

                                                                        Обръщение към Живота

 

 

 

Искам да умра във дланите ти

като гълъб с счупено крило,

тук окъпан от сълзите ти

в локва под дъждовен небосвод.

 

 Нека си спестим от извинения,

кой какво е взел или какво е дал...

аз - нарязан от мизерия,

ти - безсмъртен господар.

 

.........

 

Искам да умра във дланите ти

като риба, уловена от моряк,

плувала свободно с мислите

и с чувствата във своя свят.

 

Нека си спестим от обяснения.

Взела съм си своя дял...

аз - човешкото създание.

Ти - безсмъртния съдия...

 

Искам да умра във дланите ти,

волно - истинска докрай,

аз - поредният удавник

в тебе - живата вода...

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??