Apr 13, 2010, 9:44 PM

Някой ден като умра

  Poetry » Other
1.2K 0 2

                                                                        Обръщение към Живота

 

 

 

Искам да умра във дланите ти

като гълъб с счупено крило,

тук окъпан от сълзите ти

в локва под дъждовен небосвод.

 

 Нека си спестим от извинения,

кой какво е взел или какво е дал...

аз - нарязан от мизерия,

ти - безсмъртен господар.

 

.........

 

Искам да умра във дланите ти

като риба, уловена от моряк,

плувала свободно с мислите

и с чувствата във своя свят.

 

Нека си спестим от обяснения.

Взела съм си своя дял...

аз - човешкото създание.

Ти - безсмъртния съдия...

 

Искам да умра във дланите ти,

волно - истинска докрай,

аз - поредният удавник

в тебе - живата вода...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....