25 февр. 2014 г., 22:58

Някой ден, щом си скъсам каишката 

  Поэзия » Философская
1418 3 32

 

Някой ден ще си скъсам каишката

и ще хукна напреко през тръните.

Всички навици, дето ми писнаха,

като кожа след грях ще захвърля.

 

Ще търкалям нелепите спомени,

за да спрат на балон да приличат.

Докато им източа отровите

и олекна почти като птица.

 

Докато заприличам на себе си,

нестинарски отвътре пречистена.

С черни въглени изпод нозете си

ще танцуват тържествено мислите...

 

Без страха от пропуснато бъдеще,

без поклон като бягство от липсата,

без вина впила в минало зъбите...

Някой ден, щом си скъсам каишката...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??