Някой ден, щом си скъсам каишката

Poetry » Philosophical

1.6K 3 32

Някой ден ще си скъсам каишката

и ще хукна напреко през тръните.

Всички навици, дето ми писнаха,

като кожа след грях ще захвърля.

Ще търкалям нелепите спомени,

за да спрат на балон да приличат.

Докато им източа отровите

и олекна почти като птица.

Докато заприличам на себе си,

нестинарски отвътре пречистена.

С черни въглени изпод нозете си

ще танцуват тържествено мислите...

Без страха от пропуснато бъдеще,

без поклон като бягство от липсата,

без вина впила в минало зъбите...

Някой ден, щом си скъсам каишката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

(до)волност

2016-07-06T17:26:52+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Някой ден ли? Нима не си я скъсала вече? Много ми хареса този твой стих, великолепие си!

2014-06-05T10:45:38+03:00
donchevav (Венета)

Харесва ми визията за "бягство от липсата"! Благодаря ти!

2014-03-09T18:15:52+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Чудесна идея великолепно изпълнена!
Пречстваш нестинарски танц нахлу в кръвта ми.
Поздрави!

2014-03-09T13:07:34+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Благодаря ви момичета и момчета!Благодаря, че ви има. И бъдете здрави!

2014-03-09T13:04:49+02:00