25 feb 2014, 22:58

Някой ден, щом си скъсам каишката

1.6K 3 32

 

Някой ден ще си скъсам каишката

и ще хукна напреко през тръните.

Всички навици, дето ми писнаха,

като кожа след грях ще захвърля.

 

Ще търкалям нелепите спомени,

за да спрат на балон да приличат.

Докато им източа отровите

и олекна почти като птица.

 

Докато заприличам на себе си,

нестинарски отвътре пречистена.

С черни въглени изпод нозете си

ще танцуват тържествено мислите...

 

Без страха от пропуснато бъдеще,

без поклон като бягство от липсата,

без вина впила в минало зъбите...

Някой ден, щом си скъсам каишката...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...