14 нояб. 2008 г., 23:14

Някой луд зад прозореца 

  Поэзия » Философская
876 0 15

Цяла нощ ромоли, ромоли…

сякаш някой под стряхата плаче.

Премалява нощта от сълзи,

а денят мръсни облаци влачи

 

и снегът, най-припреният сняг

се посипва на тежки парцали.

Като сива въздишка на влак,

мокър вятър комините гали…

 

Уталожен, заспива светът.

Бяла зима над преспите крачи.

Спят надежди. И спомени спят…

Някой луд зад прозореца плаче.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??