14.11.2008 г., 23:14 ч.

Някой луд зад прозореца 

  Поезия » Философска
877 0 15

Цяла нощ ромоли, ромоли…

сякаш някой под стряхата плаче.

Премалява нощта от сълзи,

а денят мръсни облаци влачи

 

и снегът, най-припреният сняг

се посипва на тежки парцали.

Като сива въздишка на влак,

мокър вятър комините гали…

 

Уталожен, заспива светът.

Бяла зима над преспите крачи.

Спят надежди. И спомени спят…

Някой луд зад прозореца плаче.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??