Някой луд зад прозореца
Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг
се посипва на тежки парцали.
Като сива въздишка на влак,
мокър вятър комините гали…
Уталожен, заспива светът.
Бяла зима над преспите крачи.
Спят надежди. И спомени спят…
Някой луд зад прозореца плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
