Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг
се посипва на тежки парцали.
Като сива въздишка на влак,
мокър вятър комините гали…
Уталожен, заспива светът.
Бяла зима над преспите крачи.
Спят надежди. И спомени спят…
Някой луд зад прозореца плаче.
© Кети Рашева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
