Nov 14, 2008, 11:14 PM

Някой луд зад прозореца 

  Poetry » Phylosophy
911 0 15

Цяла нощ ромоли, ромоли…

сякаш някой под стряхата плаче.

Премалява нощта от сълзи,

а денят мръсни облаци влачи

 

и снегът, най-припреният сняг

се посипва на тежки парцали.

Като сива въздишка на влак,

мокър вятър комините гали…

 

Уталожен, заспива светът.

Бяла зима над преспите крачи.

Спят надежди. И спомени спят…

Някой луд зад прозореца плаче.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??