Някой ме събуди
Някой нощес ме събуди.
Навярно луната,
на пръсти повдигната,
през прозореца гледа къде съм.
Полекичка вдига
нагоре завивката
и нежно над мен се надвесва.
Някой нощес ме събуди.
Усещам по кожата
мокри незнайни следи
като от лека, изпълнена с обич целувка.
Нощният вятър ли
тихо по пода върви,
или в просъница тъй ми се струва?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
Много хубаво!