24.06.2008 г., 14:32

Някой ме събуди

775 0 9
НЯКОЙ МЕ СЪБУДИ

Някой нощес ме събуди.
Навярно луната,
на пръсти повдигната,
през прозореца гледа къде съм.
Полекичка вдига
нагоре завивката
и нежно над мен се надвесва.

Някой нощес ме събуди.
Усещам по кожата
мокри незнайни следи
като от лека, изпълнена с обич целувка.
Нощният вятър ли
тихо по пода върви,
или в просъница тъй ми се струва?










Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...