Някой ме събуди
Някой нощес ме събуди.
Навярно луната,
на пръсти повдигната,
през прозореца гледа къде съм.
Полекичка вдига
нагоре завивката
и нежно над мен се надвесва.
Някой нощес ме събуди.
Усещам по кожата
мокри незнайни следи
като от лека, изпълнена с обич целувка.
Нощният вятър ли
тихо по пода върви,
или в просъница тъй ми се струва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
Много хубаво!